Търся място, без да достигам сърцето,
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
в която всеки любим си отива.
Да не усещам как боли тишината,
празното да спре от очите да пие,
светлината да не се преоблича във мрак,
устните ми от липси да не изстиват.
Търся място, бездетно на спомени –
някъде близо до брега на забравата.
Да изчезне всичко, освен онзи корен,
от който отново с любов да израстна.
.
