Днес е Прошки. Но прошка няма да ти искам. От теб не. Защото с теб съм откровена до невъзможност. Знам, че за нищо не служи нечие опрощаване. Важно е собственото. Защото не живеем с чуждите вини, а със собствените си. И ако се чувстваш по-добре от това някой да ти каже „прощавам ти“, преди да си преразгледал вината си, значи си лицемер пред себе си и пред другите. Не искам и да те „задължавам“ да ми прощаваш нещо, само заради порядките. Затова и не ти искам прошка.
Вярвам в изкуплението. Едно такова се вижда, когато съгрешил спрямо тебе човек промени отношението си. Без да иска разрешение. Просто го прави.
А на теб просто няма какво да прощавам. Обичам. Всичко в теб.
И нека в това да е изкуплението ми.
.
