Бялото на спомените чака да бъде запълнено от перото на настоящето. Вземи ръката ми и да напишем заедно оставащата част. Така ще се усмихваме винаги в унисон. Огледалото на живота ще ни отговори със светлина. А носталгията ще бъде само част от следващото вдъхновение.
Моята ръка в твоята.
.
