Ти знаеш. Спомените са кама.
Топлината им порязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването, зная, има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май –
по крилата вече не кървя.
Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е.
.
