Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават.
За какво ли не.
Сърдят се нацупени, обърнали гръб и насочили срещу теб най-страшното оръжие – мълчанието.
Или с показалец, обърнат към виновника, за да посочат липсите.
Но винаги, за да накажат.
Сърдят се като малки деца.
Аз пораснах.
Не се сърдя. Разочаровам се.
Не от очаквания.
От неспазени обещания и напразни думи.
И отминавам.
.
