Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката
на онези мои проклети фрази,
пълни за теб с непростими грешки –
всички плод на страстта човешка.
Да не ми трябва и грам оправдание
кога искам близост, кога разстояние.
Сам да избирам дали да сложа икона
или жена без сутиен да наричам ‘мадона’.
Дали с език съм безмилостен
като смъртен часовник
или да е нежен камшик на умел любовник.
Не искам никой да ми смесва боята
на моето вътре с друга някаква.
Да мога сам да си определям сезоните,
кога да пътувам или да хвърлям котва.
Не искам много –
само квартира, в която
като в удобен калъф да положа душата си.
.
