РАЗМИНАВАНЕ
чаках те
пристигна
но не се завърна
красотата
носи дрипите си
както розата бодлите
суетата
дори и наум не го може
всяка забита карфица
в хербария на платената любов
е пилон
на който се развява
голотата на предразсъдъците
неделя
в църквата
молитвите ни
имат дъх на страст
а под маските
сме на една ерекция
разстояние
АТЕИСТ
отхвърлям
всяко евангелие
според което
ти не си
началото
и краят
на спиралата на живота
вземаш тялото ми
като благодатна пръст
в която посаждаш
своя нарцис
аз го поя с „обичам те“
и разцъфтява
като любовта ти
и двете
имат дъх на его.
сочиш с пръст
изрода в мен
а не виждаш
че си пред огледалото
любовта е сляпа
На опашката
за живот
само смъртта
прережда.
.
