„Достатъчно дълго бях силна.
Време е да разлюбя.“
Има думи, които съм казала и на момента написала.
Има думи, които съм написала сега, а е трябвало да кажа много преди това.
Има думи, които съм изрекла отдавна, а съм ги написала съвсем скоро.
Има думи, които още са в мен, произнасям ги само наум, но ги пиша постоянно.
Има и думи, които не са мои, а чужди. Думи, които хората не смеят да произнесат на глас, но звучат в тях и търсят смелост да излязат навън.
Тези са едни от тях.
Веднъж прочетени, думите оживяват. Смисълът е в този, който чете. Нюансите също.
Животът, волно или неволно, ме е направил участник, свидетел и пазител на човешки съдби.
Аз само ги записвам.
.
