Виждам,
виждам всичко!
Но от разстояние.
И ме е страх да докосна,
да направя признание.
Да напиша дума –
да не е криворазбрана
и вместо усмивка
да остави рана.
Да не бъда тежест
вместо рамо.
И губя жеста,
и оставям празно.
И само виждам,
и затварям в спомен
всяка дума
и всеки поглед.
И все съм на прага ти
в тихо присъствие,
но не влизам…
За теб
дали не е отсъствие?
.
