Виновна съм за толкова неща…
Че вярата ми в тебе се огъна.
Че позволих на своя страх в нощта
егоистично тебе да осъди.
Виновна съм в това, че не признах
как липсата е издълбала кладенец
а дъното му — болка без душа,
където хапят се самотни думите.
Виновна съм, че пуснах ги след теб
в безсмислено преследване на истини,
когато истината между теб и мен е,
че премълчах, не ти показах себе си.
Виновна съм, че вместо лекота
добавях ти една излишна тежест.
Но честната ми дума е една,
дори и да изглежда бреме.
Виновна съм за толкова неща
и търся изкупление отчаяно.
Виновна съм и още за това,
че те обичам. Без да се разкайвам!
.
