Пиша.
Ти си в мастилото ми.
Говоря на листа –
от глад побелял е
за името ти.
Книга съм.
С единствена страница.
Засях ѝ полето
само с едно семе –
твоята сигла.
Чети ме.
Не само с очи, но и с пръсти.
Ще се познаеш –
като стигма си
на сърцето ми вътре.
.
