Туп – туп…
Чувам те.
Тези дни не чувам друго. Нямам сила да чуя друго, нито да прочета друго, нито да напиша друго. Немощта е предателка. Приспива тялото без да даде почивка на мислите. А чувствата… Те са летни. Ефирни, топли, обгръщащи те винаги с вяра. И надежда. Че днес сме такива, каквито наистина искаме да бъдем. Пълни с човещина. И любов. Изживявайки всичко, не отлагащи нищо. Приемайки всяка част от себе си. Сега.
.
