Нямам намерение да се чувствам виновна.
Затова, че просто искам да си добре. И търся начин да се уверя, че е така.
Затова, че ми се ще всяка сутрин да ти пожелая прекрасен ден. И да те накарам да се усмихнеш. Дори да изглеждам глупаво понякога в опитите си.
Затова, че се стремя да бъда близо до теб. Не само, за да те усещам. А за да съм там при нужда, независимо каква.
Затова, че ме е грижа как се чувстваш. И защо.
Затова, че (ти) казвам как ме караш да се чувствам, без страх от последиците.
Затова, че изразявам свободно какво мисля, защото всеки го заслужава. Но ти повече от другите.
Затова, че всеки момент мисълта ми те придружава. Обичта ми също. И бдя над теб.
Затова, че съм това, което съм като вяра, надежда и любов. И ти си в тях.
Нямам намерение да се чувствам виновна за всичко това.
Само защото не съм жената до теб.
07.07.2017
• След дългогодишни разговори с жени, наричани „другата“. Особено с една. Чувството е тяхно. И ги разбирам.
.
