Раждаш се на едно място, живееш на друго, принадлежиш на трето. Срещаш хора, обикваш, приемаш ги в себе си и ги пускаш. Събираш късчета съдби, пълниш сърцето си и душата ти пътува с тях. Никога не си на едно място. Винаги има някъде някой, който ти липсва и част от теб e (а понякога и целият ти си) там, при него. И Любовта не те изоставя.
Благодаря на всеки един, който е бил, е и ще бъде част от живота ми. Защото „ние“ винаги е пълно с Обич.
.
