Да кажеш „обичам те“ не е сваляне на гард.
Да, израз на чувства е.
Да, разкриване е.
Но на силната ти страна.
Защото е поемане на отговорност. Спрямо себе си и обичания.
Защото показва готовност да приемеш човека насреща ти с всичките му страни – дори онези в състояние да те наранят(макар че страда само егото).
Да го приемеш дори с отрицателния му отговор.
Готовност да приемеш дори безразличието му и ако трябва, да продължиш напред и без него.
Да признаеш, че любовта ти е вече отвъд. И не зависи от егото ти.
Иначе каква любов е?!
Всичко друго е претенции.
Да кажеш „обичам те“ е най-добрият начин да накараш човекът насреща да разкрие същността си. С отговор, реакции, държание. Ако не веднага, то във времето. Всеки със собствения темп.
И който го казва пръв, винаги печели.
Защото вижда наистина какво има пред себе си.
.
