Еднопосочен ни е билетът.
Продупчен с първия дъх
и валиден до последния.
Ускоряваме скоростта на пътуването,
търсейки любов
и си мислим,
че откупуваме
поне малко безсмъртие.
Ако я намерим,
убеждението оправдава вярата.
Ако не – ставаме поети.
И с думите си,
щом пресечем нечие дишане,
сливаме любовта
с крайната дестинация.
И умираме.
В чужди устни, но сами.
До следващия дъх.
Питах –
билетите са винаги поединични.
.
