Месец: декември 2017

Устните мирисуват върху твоитедълги и лениви неделни следобедисъс забравени чаши,пренебрегната храна,чувство за глади жажда. Бели облациот разпилени чаршафипо чистото безкрайно…

Надявам се на утре,сякаш е обещано.Надявам се на едната истинав думите на обещанието.Надявам се на верносттапри изричането на клетвата.Надявам се…

Крилете ниса всъщност раниот биткитеда бъдем себе си. .

Недоверието има много лица –все различни. Предателството само едно.Твоето. .

Уморена ли си пейка да бъдеш?Нека опрем гърбове.Ще ни е по-лесно тогавачуждата тежест да понесем.Странно как сме създаденисякаш от редове.В…

Оставих ти целувки. На онова наше място за среща. Без етикет, но жарещи. За да ме намериш по топлината.Оставих ти…

Една ограда.Нежеланието дори не я достига.Несигурността се спира пред нея.Желанието поглежда зад нея.Търпението знае, че е само въпрос на време.Само…

Морето в менпрегръща небето в тебв онази точка,където погледътминава отвъди вижда само вътре в нас:никакви граници,само хоризонти. .

крещящата миза тебсъщностсъбрахв неми стихове написах гина твоя език –мълчанието .

чувствамостъргладза постоянни хораза да нахраняоставащото минепостоянновреме .