Затвори тази книга.
Нека историята в нея заспи,
а фразите ѝ се прегърнат
в тясното пространство на сключени страници
с въздишка на облекчение.
Остави буквите да се смесят по между си
и намерят най-близката си по трептене,
докато не образуват нови,
чисти думи,
сред които точки и запетайки
да бъдат естественото спокойствие
на идеята
за едно ново начало.
Нека се случи.
Запази удивителната на възторга
за онзи момент, в който
дори многоточието ще ти бъде недостатъчно,
но усещанията ще бъдат достатъчни.
И
прегърни историята в себе си.
.
