В онзи момент, на ръба между деня и нощта, когато умът отмаляло залита към мекотата на съня, мисълта и усещането за теб са винаги там – нежно, ласкаво присъствие. Владеещи ме изкусно в съзнателното. И не знам дали всеки път ме държат дълго будна, за да ти се наслаждавам или идват, за да ме приспят и спокойно да ме навестяваш по инстинкт в дебрите на несъзнателното. Едва ли е от значение, щом се предавам напълно на този миг и търся продължение в следващия. Още един миг, още един, още един…
.
