Тишината ми прегърне ли те, е море –
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е – не може да се случи,
дори и с извинение, че закъснява.
На въпреки любов не ще получиш.
Аз тръгвам тихо. Тъй е на раздяла.
.
