Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър
и плавно понесени далеч,
и нагоре, нагоре, нагоре –
в безкрая,
където всяка нощ танцуват
своите нежни мечтания да срещнат отново
слънцето.
И тръпнат в очакване,
блестящи от надежда в невежеството си.
А нежният вятър все още ги милва,
незабележим.
.
