Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това,
че имаме гърди, вагина и
единствени
сме способни да даваме живот.
И всички ежедневни дреболии,
които ни приземяват неизменно
от полета на духа ни
с болезнено аварийно кацане
до ръба на общоприетото робство,
са толкова разумно логични
и безспорно отговарящи на представите
Ви,
че не ни остава нищо друго
освен да
обичаме.
Без представи.
И това ни стига.
.
