Тези дни са многоточия,
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки
и не на място, странни, чужди
по тялото болезнено на тишината.
Всъщност по моето
или това на самотата.
Е без значение –
едно и също значат
в порядъка на мислите ми пясъчни.
Така са безразлични имената
и звуците мъчителни,
когато
единствено копнея да съм вятър –
далеч неуловима в необята.
И имам страшна, остра нужда
да си помълча с тъгата.
.
