Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме.
Далеч от непоносимата тълпа,
чуждите погледи, въпросите им.
Израженията, израженията…
Протяганията към теб,
когато те няма.
Защото те няма.
Всичко е късно, нищо е навреме.
Самотата е глуха приятелка,
затова единствено вярна.
Насаме, насаме, насаме.
Тичай, скрий се, изчезни.
Потъни в тъмнината,
в нея има близост.
Истинска, дълбока, не осъждаща –
колкото да се сринеш
до спокойствие.
Близостта
на свободното отчаяние.
Нея търсиш в хората.
Пътят към себе си.
.
