Срещаме толкова хора, а ни докосват единици.
Тези, след които клишето „нищо вече не е същото“ не е достатъчно.
Самите ние не сме вече същите.
Тези хора държим.
В живота си.
В мислите.
В меланхолията си.
И в усмивките, които даваме.
В сърцето си.
В ума.
Във всеки един фрагмент от нас.
Защото не винаги ще ни има.
Но ще бъдем навсякъде…
.
