Той е тъмен.
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж
по всичко неизживяно, тайно, мечтано.
Да почувстваш ласки,
да познаеш хора различни.
Да вкусиш сладкото чувство за необятност.
Възможността да кажеш открито „Обичам те“
без страх от липса или клетви за вярност.
Да посетиш места напълно случайни
пътища само твои да извървиш.
И съзнанието за цялата болка,
която неволно, но неизменно ще причиниш.
На себе си.
На другите също.
Но ще спреш да обвиняваш Съдбата.
Ще поемеш отговорност за раните
и нежното докосване на сетивата.
След това този мъж ще си тръгне,
но по начин без да рани в теб жената.
Защото знаеш, че принадлежи само на себе си.
И на свободата.
.
