Стремя се да бъда онази частица душевен мир, която (ми) липсва.
Да не тичам, а да стъпвам спокойно по пътя си.
Да се спра, за да слушам тишината и малко повече да помълча.
Затворила очи, да си представя невъзможното. И да вярвам в красотата на случването.
Да дишам спокойно, изпълвайки дробовете си с живот, а сърцето с емоции от спомени, желания, дъжд, слънце и цветя.
Да откъсна цвете, което да подаря някому, дори и непознат.
Да погледна бъдещето в изгрева и да поздравя всеки един нов ден, които имам възможност да срещна, усмихвайки се на живота.
Да погледна в очите думите на неизреченото без да бъда натрапник, които отнема въздуха за дишане.
И да обичам без преструвки.
Стремя са да бъда частица душевен мир, направена от доброта, сърце и любов.
Онази частица, която успява да отвори сърцата дори и без да почука.
.
