Всичко истинско е явно

Вярвам в усмивката.
Не онази на устните. В очите.
Вярвам в красноречието.
На погледа,
на дъжда,
на морето.
В неспособността да се прикриват чувствата.
Защото всичко истинско е явно.
Осезаемо почти до допир.
До следа.
И остава.

.