Разхождат се по улиците
дамски чанти, смартфони, раници,
съдържащи толкова информация –
понякога спомени, бъдещи проекти,
чувства и настроения,
по някой молив, изписващ лицето,
но не и пропуснати думи,
по някоя скрита сълза в гънките на кърпичка
заедно с аромата на една любов,
скрит календар с отбелязана дата –
може би единствената пропусната,
плюс една буква или дори снимка,
чието значение е само там, защото лишени от поглед…
Пълни, пълни до ръба, често прекалено,
преливащо навън
и много, много повече
отколкото главите и сърцата
на носещите ги тела.
Тела празни, леки, ефирни. Усмихващи се.
Свободна плът.
Затворен дух.
Ничии.
.
