Времето –
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие
по циферблата на всяко лице.
Достига бавно ръба на отражението.
След това логично пропада
и се губи.
Все още никой не знае къде.
А аз се чудя,
ако спра да отброявам секундите
и забравя изобщо да смятам
всяка липса, разстояние, трудност,
дали ще се излекувам от теб някога?
Или така ще убия и двамата…
Всичко е безпредметно,
щом няма кой да обича и страда.
Всяко терзание е още в сълзата.
Пропадам.
.
