Нямам страх от мислите си, нито от чувствата. Затова и нямам излишни такива в мен, нито пък задържани. Всички са изказани. Затова нямам и съжаления, винаги съм била наясно със себе си и другите. Времето ми оставя само спомени от изживяното, без стаени емоции, които да линеят и съхнат като есенни листа, докато не се отронят мъртви, отнасяйки част от теб, също мъртва. Животът ми не е хербарий, който се превръща в прах при най-лекия полъх на забравата. Животът е дар, споделен с другите. И затова непреходен. Като искрата в очите след всяко едно „обичам те“, тя винаги свети. Само погледнете нощем небето. Там е.
.
