Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва,
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко,
останало върху кадифената детска буза,
което целувайки отпиваме
заради тържеството на едно съществуване.
Както капката спомен от парфюм
на едно неустоимо желание
ни пренася в обятията на любимия
отвъд пределите на прегръдката ни,
където тържествува единствено мисълта за другия.
Или онези капки студена пот,
стичащи се по още по-студеното лице
на застиналата паника
в пълното тържество на страха –
тогава всяка капка слюнка е пресъхнала
и не можем да преглътнем себе си.
Както в момента на пълно изумление
и капитулиране пред величието на любовта,
и нейното абсолютно тържество, когато
интимните ни сокове се сливат,
за да се даде път на един плод,
от който да се роди накрая
сълзата на щастието.
Животът ни,
накратко,
е концентриран в капки.
.
