Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност.
Как да разбере чувството? То е друга планета.
Ти остани, не я следвай! Разтвори се в ръцете ми…
Времето не е виновно, че един за друг сме последни.
.
