Как само заслепяват листопадите!
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана
в очакване да бъде пак погалена
от нечии замечтани пръсти,
въздиша скришом сиво-мъхесто
и крие белезите със смола.
Зелената надежда на иглите му
на Коледа ухае и ме търси.
В очите ми расте елха.
