приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия
между теб и мен
лутат се, лутат се
бъркат редовете, прескачат разстояния
все по-нагъсто, една до друга, една в друга
точки, точки, точки
къде е паузата, къде е
къде съм
къде си
дланите ми, влажни
приглаждат, заглаждат, полират
живота ми
вълнението е измълчано
идва ред на равните думи –
човешко е
когато те няма
.
