Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти…
Така ме правиш специална,
ми минава през мисълта.
И твоя.
Осъзнавам колко си умел да не претендираш нищо.
Сигналът ти: „Внимание, опасност“,
надлежно е пренебрегнат.
О, признавам ти го –
интимната изповед е много по-добра
от едно „обичам те“.
Как да не оправдаеш такова доверие?
Сега и в раздялата сме свързани.
Този вътрешен монолог
е само неуспешен опит да те намразя.
Ти беше искрен.
Твоят нюанс, който обикнах най-силно.
.
