Когато се усмихвам учтиво и
търпеливо изчаквам обидите да отшумят от насрещните устни,
когато не отговарям на непристойни забележки,
когато обръщам гръб на измяната без да отмъщавам,
когато давам път, искам позволение, благодаря,
когато подбирам думите си, обръщам внимание, не забравям хората,
когато съм грижовна, пазя другите, помагам…
това не е възпитание или достойнство,
защото не го правя заради вас.
Правя го за себе си.
Точно както и в случаите, когато върша точно обратното –
мярката ми за егоизъм е чувството за справедливост.
Това съм аз.
.
