Накрая може би ще осъзнаеш,
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно.
Това, че ти отнема някой
животът с края неизбежен,
не е като когато този някой
реши и сам си тръгне.
Не този страх.
А онзи, който
лишава те от истинското му присъствие,
когато е до теб човекът.
Но твоите очи са вече втренчени
в страданието от тази недостатъчност,
която те прорязва остро,
някога,
при вероятната му загуба.
И ти си там, държиш ръката му,
а той държи не твоята, страха ти.
Страхът ти редом е до двамата
и толкова.
За друго място няма.
Това е начинът
да бъдеш с някой без да го усещаш.
И после този някой щом го няма,
не липса идва,
само облекчение.
А ти убил си нечие значение.
.
