гори слънце по пладне,
ясно е сутрин, вечер
съвсем, съвсем естествено
сухо пропуква земята,
устните,
сърцето
е бездна,
в която стремглаво
политат прах, пепел,
вятър
притварят щори клепачи
един поглед, очи
без вяра,
с вяра
отцежда се бавно
последната капка влага,
пресъхва сълза
сълза
за друг поглед,
последно прогледнал
изчезнал
сред прах, пепел,
вятър
тъма е сутрин, вечер,
по пладне
дори да е ясно,
съвсем, съвсем естествено
слънцето е угаснало
.
