„Ти си правилният човек, но в грешното време“
Колко пъти гласът на този, който го казва, преминава през теб и остава, изгаря те с пламъка на съжалението като вечния огън. Колко пъти?
Докато не осъзнаеш, че не е точно така. Че е поставил акцента първо на момента, придал е цялата важност на него. Не на теб. Защото не е бил правилният човек, за да го направи, и както би го направил* ти.
А това гаси всяко съжаление за някой и нещо, което би могло да бъде, но не се е случило.
.
