Едновременно съм и оптимист, и песимист.
Това значи да виждаш двете лица на една ситуация.
Златната среда не е трудно достижима, трудното е да останеш в нея. Да не се поддаваш на прекаления ентусиазъм в момент на екстаз и да не се оставяш да те задави болката в момент на мъка.
Балансът е всичко. И самоконтрол. Така си осигуряваш спокойствие. А понякога и оцеляване.
Но…къде остава пълноценното изживяване на всяка тръпка?
Умствено успокоени, но душевно ощетени.
…
Избирам пълнокръвен живот.
И оставям душата сама да избере пътя си и да лети, без предпазители. Радост или болка, всичко е част от живота и точно това трябва да се приеме със спокойствие. Без ограничения. Защото в болката има радост, в радостта има болка.
Като да бъдеш и песимист, и оптимист.
.
