Пръсти
по онази високо вдигната вежда.
Пригладен кичур
над онзи поглед-свредел,
с който не просто виждаш.
Пробиваш.
Обвивки и щитове.
Намираш
сърцевина.
И я целуваш.
От душа.
Развенчаваш митове.
По-точно вдигаш им летвата
с твоята реалност.
И е някак сакрално.
Като обещание
пред малък олтар.
Но клетвата е моя –
да съм ти дар.
Без колебание.
Само желание,
желание,
желание…
Да те докосна там…
Близо до белега
(ах, тази рана).
Като балсам
или нега
да се разлея върху ти.
Желана.
Да съм ти нужна
като дихание,
просто.
Колкото и тъжни
да са въпросите ми
на твоите отговори.
Не говори!
Само почувствай.
Как се разпилявам с косите си
на гърдите ти.
Приеми.
Мен.
Мечтите ми.
Щом само мои са,
цената безгласна е.
Станат ли „нашите“ –
са за заплащане…
Аз съм богата.
А ти?
.
