Да срещнеш “правилния“ човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него.
Уважението на решенията. И на всичко останало.
Загрижеността. За теб като личност, като присъствие, като физическа единица дори.
Подкрепата. Насърчението. Вярата в теб.
Помощта да разкриеш себе си, да се утвърдиш, да се надградиш. Растеж.
Мълчаливото присъствие при болка, искрената радост от постиженията ти, усмивките, усмивките, усмивките…
Нежността и тактът, топлината, страстта, прозиращи зад толкова неща…
Свободата.
В това да знаеш, че си обичан, но да не претендират от теб задължителен отговор. Да нямат такъв, а да са до теб…
Да срещнеш “правилния“ човек,
а да не го почувстваш…
И да го сложиш в графата „приятел“.
.
