поетичен диалог
Надежда Тошкова
Влади Владимиров
Влади
Оставих се в онази самота,
в която ме изпълваха и дните…
Превивах се от всяка нищета,
под погледа прекрасен на звездите.
Под погледа на жълтата луна,
под прилив нов единствен на вълните…
Но търся теб аз прелестна жена,
наистина те търся по следите…
И виждам те облечена с воал,
тъй както се облича красотата…
Лицето ти прогонило печал,
ръцете ти прогонили тъгата…
А погледа ти толкова красив,
ех как да се разкае красотата…
Докосваш ми и ставам все по – жив…
Кажи ми как пропъждаш самотата?
Надежда
От пяната на морските вълни
се раждам, сякаш съм Венера –
под погледа на твоите звезди
и жаждата ти лунна ме превзема.
Усетила безбрежна самота
и повей лек, рефрен на тъжна песен,
Обгръщам те с ефирния воал,
дарявайки с целувка своята нежност.
И тръпнеща под твоето докосване,
ръцете вплитат пръсти ненаситни.
Не виждаш ли? Излишни са въпросите.
Душите сродни се намират винаги.
Копнежите с мечтите споделени,
надеждите и вярата във другия
насищат самотата с неразделност.
Не я прокуждам, изпълвам я с безумия…
Като това, да срещна теб
Влади
О, да тя срещата привлича,
в пътеките на истината знам,
сърцето ми сърцето ти обича
и после се развихря огнен плам…
И после се разкъсва синевата,
и после преоткрива се нощта,
от допира прекрасен на телата,
от сладостния стон и на страстта…
И ласката открива в миг ръцете,
най – нежните най чистите ръце,
а после пак запяват ветровете,
за моето, за твоето сърце…
И жаждата самата опознава,
така като в пустинята вода…
И ехото от стъпките остава,
остава и любовната следа…
И истина остава в тишината,
и искане на всеки ден дори….
Познавам те, открих аз в теб жената,
в която обичта без край зари…
И исках те, и търсех те, и ето,
на прага ми се спря със вечерта-
и две сълзи се спряха на лицето,
от щастие, че виждам любовта!
Надежда Тошкова
Влади Владимиров
