Значението ни идва от момента,
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина.
И в опитите да изтръгнеш себе си
от тъмната страна на липсата,
превръщаш спомените в нежност,
съдържаща единствената истина –
създава всеки своята самота.
А времето така да е излишно
с минутите, играещи на дребно.
Един човек владее твоето дишане…
И нищо повече не е потребно
от глътка вечност. Само любовта.
.
