Ще те посетя –
на пръсти ще премина
по пода на неизреченото.
Ще се търкулна по ръба на луната ти
и ще увисна на сърпа ѝ,
люлееща се като палаво дете,
с усмивка,
в която няма нищо детско,
а само женско –
толкова, колкото да разбуди
сетивата ти.
Безмълвието е покана.
Вероятно ще разваля сънят ти,
но сбъднатите мечти
искат своя дял –
да приспят ума ти.
.
