Избрах теб.
Винаги бих избирала теб.
Избрах те заедно с трудностите, в моментите, когато те няма и липсата се усеща като убиваща глътка въздух във вените.
Избрах те в неизвестното, което връзва очите ми, за да предизвика страховете ми, но разтваря сърцето, за да освободи смелостта ми, учейки ме на търпение.
Избрах те с увереността на онази лудост, наричана любов, която ме кара да вярвам в чудеса и че умея да ги правя за теб.
Избрах те с неконтролируемите тръпки по цялото тяло, усещайки близостта ти.
Избрах те с леденото спокойствие на онзи, който знае и приема последствията от изборите си.
Избрах теб с ясното съзнание, че си единственият възможен избор.
Избрах теб в мълчаливото споделяне на душата.
И в разбирането. На теб. И мен.
С желанието да те позная без остатък.
И да ти предложа себе си. Без остатък.
Това, което си.
Това, което съм.
Неизбежни.
.
