Не съм неразбиваема. И аз се чупя
на хиляди малки парчета.
И се научих да го правя безшумно.
Да се слепвам. Лека-полека.
Да се събирам. Отново да бъда
онази, цялата – щит и закрила.
Но съм счупена от толкова дълго,
че трудно зараствам. И съм се свила.
Да запазя онези частици,
отразяващи в мен светлината,
да не пропаднат в пукнатините
и ме обземе мрака.
Ти,
който виждаш в мене лъчите
и на белезите картината цялостна,
не си тръгвай…погледни ме в очите.
Там се вижда как съм те чакала.
.
