Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните.
Оставят само по усещане. Дори да си с всичките си дрехи.
Пръстите.
Способни да разтопят ледена бариера само с приглаждането на един кичур коса.
Очите.
И онази нежност в погледа… Абсолютната капитулация. Да виждаш не само себе си в тях. А това, което сте заедно.
Присъствието.
И как го намираш за най-естественото нещо на света – да си точно в тази прегръдка.
И да искаш да не свършва никога.
Не е само желанието.
Чувството е.
Защото си ти.
.
