Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига
в ума ти да потъна и открия
пространството, в което дишам.
А времето говори ми на „ние“.
Там те намирам и се сливаме,
разменяме се в собствената същност,
огледалата криви се разбиват
и в себе си накрая се завръщаме.
Очаквам те в това безмълвие,
с което те познавам и обичам,
което ме стопява. А звукът му
на моето мълчание прилича.
.
